И ето ме - пак съм седнала пред компютъра, разглеждам разни местенца в нет-пространството и се отдавам на разни мисли. В кухнята ме чакат пак неизмити чинии, Калина се събуди в съседната стая и изучава гласа си и всеки момент очаквам да ме "извика".
А на мен ми се създава нещо хубаво. Нещо, което ще повдигне духа ми в този студен зимен ден. Е, вярно, слънцето навън проби с лъчите си облаците, но въпреки това не успя да стопли душата ми. Защо така ми действа този сезон?! Може би само усмивката на дъщеря ми успява...
Няма коментари:
Публикуване на коментар